Близнакът – Рожденият ден
В уречено време
и точно фиксирана дата
пристига при мен
един виртуален близнак -
Рожденият Ден.
Момчето порасна и стана мъж,
а моят близнак пристига редовно…
годишно веднъж.
На всяка от нашите срещи
оставя ми кошница, пълна
догоре почти
с годишния списък от спомени,
стремежи, неволи, мечти…
Със шифър единствено нему известен
отваря вграден в съдбата ми сейф.
Изважда от него секретната папка
в която бързо намира
изживяната вече година.
Поставя ѝ пломба и номер
и в папка отделна класира.
Днес беше смутен, неспокоен...
С треперещи пръсти извади
поредния лист
на вече изтекла година.
Погледна ме тъжно с усмивка унила,
в очите сълзи́ заблестяха,
в които прозираше залез,
различен от онзи – „вълшебно златист“.
Не каза и дума - остави ми спомени,
помаха за сбогом с ръка и…
и пак си замина.
Навярно той беше разбрал,
че щом се откъсне последния лист
ще тръгне съдбовният влак,
във който… напразно ще чакам
годишната среща със моя близнак.
- *** -
Все някой ден и нашите души ще тръгнат
за "онзи" необятен... паралелен свят.
Но няма бури спомените да изтръгнат -
дори без нас, те в миналото ще вървят.
© Христо Запрянов Всички права запазени
Чудесен стих!