16 сент. 2011 г., 18:27

Близнакът - Рожденият ден

1.6K 0 11

Близнакът – Рожденият ден

 

В уречено време

и точно фиксирана дата

пристига при мен

един виртуален близнак -

Рожденият Ден.

 

Момчето порасна и стана мъж,

а моят близнак пристига редовно…

годишно веднъж.

На всяка от нашите срещи

оставя ми  кошница, пълна

догоре почти

с годишния списък от спомени,

стремежи, неволи, мечти…

Със шифър единствено нему известен

отваря вграден в съдбата ми сейф.

Изважда  от него секретната папка

в която бързо намира

изживяната вече година.

Поставя ѝ пломба и номер

и в папка отделна класира.

 

Днес беше смутен, неспокоен...

С треперещи пръсти извади

поредния лист

на вече  изтекла година.

Погледна ме тъжно с усмивка унила,

в очите  сълзи́  заблестяха,

в които  прозираше  залез,

различен от онзи – „вълшебно златист“.

Не каза и дума - остави ми спомени,

помаха за сбогом с ръка и…

и пак си замина.

Навярно той беше разбрал,

че щом се откъсне последния лист

ще тръгне съдбовният влак,

във който… напразно ще чакам

годишната среща със моя близнак.

 

-                 ***    -

 

Все някой ден и нашите души ще тръгнат

за "онзи" необятен... паралелен свят.

Но няма бури спомените да изтръгнат -

дори без нас, те в миналото ще вървят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Запрянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...