27.09.2015 г., 12:55 ч.

Близост 

  Поезия
1836 3 21
Ще кажа, че отивам надалече.
А ти ще ми повярваш, ще въздъхнеш.
Ще тръгна. После всяка божа вечер
душата ти ще иска да ме върне.
Престъпник съм, защото те оставям.
Но пътник съм, това ми е съдбата.
По-близо съм до теб, като ме няма.
По-близо си до мен, като ме чакаш.
Очите ти са станали прозорец,
във който есента се припознава.
Аз зная, че умееш да се молиш
и тази твоя дарба ме спасява. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??