Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
27.09.2015 г., 12:55 ч.

Близост 

  Поезия
1757 3 21

 

Ще кажа, че отивам надалече.

А ти ще ми повярваш, ще въздъхнеш.

Ще тръгна. После всяка божа вечер

душата ти ще иска да ме върне.

 

Престъпник съм, защото те оставям.

Но пътник съм, това ми е съдбата.

По-близо съм до теб, като ме няма.

По-близо си до мен, като ме чакаш.

 

Очите ти са станали прозорец,

във който есента се припознава.

Аз зная, че умееш да се молиш

и тази твоя дарба ме спасява.

 

Моли се, моя мила, да успея

да вдишам от зефира на дъха ти

след всички изтощителни раздели

със себе си – и с теб – и с любовта ни.

 

Тогава неминуемо ще стигна

до прага на съня ти. Неусетно.

Ти клепките си после ще повдигнеш,

ще се обърнеш – и ще съм до тебе.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??