Близост
Ще кажа, че отивам надалече.
А ти ще ми повярваш, ще въздъхнеш.
Ще тръгна. После всяка божа вечер
душата ти ще иска да ме върне.
Престъпник съм, защото те оставям.
Но пътник съм, това ми е съдбата.
По-близо съм до теб, като ме няма.
По-близо си до мен, като ме чакаш.
Очите ти са станали прозорец,
във който есента се припознава.
Аз зная, че умееш да се молиш
и тази твоя дарба ме спасява.
Моли се, моя мила, да успея
да вдишам от зефира на дъха ти
след всички изтощителни раздели
със себе си – и с теб – и с любовта ни.
Тогава неминуемо ще стигна
до прага на съня ти. Неусетно.
Ти клепките си после ще повдигнеш,
ще се обърнеш – и ще съм до тебе.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
