Blu Spanish eyes*...
*също както в песента
Във Барцелона (града на Гауди** и на Пикасо)
испанката със сините очи,
бе като Мадоната, (но не в иконостаса!)
и там продаваше цветя, а подаряваше мечти...
Тя толкова възторжена и мила
(полубогиня и полужена!)
бе Висшата хармония стаила
в очите си с Небесна светлина...
И всеки мъж безумно я желаеше
(такава съвършена красота!),
но Святостта ѝ с ореол сияеше,
над на женската ѝ същност във Страстта...
Човешката река разплискваше край нея
бъбривите си шарени води,
а по надолу, край брега, до кея
се диплеше морето на вълни...
По улицата*** мимове застинали
и будещи въпрос подир въпрос,
във образи забравени, отминали
стояха като статуи на пост...
... От към морето нежен бриз повея,
погали уморените цветя,
пристъпих сам молитвено към нея
загледан във очите ѝ с тъга...
А аз по-синьо и до днес не зная:
дали през облаци надничащо небе,
или като Желание безумно за Безкрая,
но тъй необяснимо сини бяха те!..
И тъй дълбоки, като океански бездни,
и целият Живот тогава там:
със Изгревите, Залезите и със звездни
послания, видях от Страсти обладан...
Внезапно от невидими китари
мелодия край нея затрептя-
позната от пристанища и гари
с по Вятъра захвърлени цветя
от толкова момичета останали
да чакат и когато няма вест...
(И може би немили, непогалени
те там стоят и още чакат днес!..)
... Помолих за една Мечта от многото,
но „Разумът” нашепваше ми: „Спри,
не е възможна Любовта ти щото
Пространството безкрай ще ви дели!..”
А „Безразсъдството” крещеше: „Не унивай,
възможно е в Пространството Портал
към друго Измерение да има
и може би дори си го избрал
щом с върволицата и ти във тая вечер
дочакаш търпеливо своя ред
и сам, от Гравитацията ѝ привлечен,
не купиш, а ѝ подариш букет!...”
11.09.2011.
Барцелона д-р Коста Качев
**Гауди-испански архитект,построил много
оригинални сгради в Барцелона и недовършената катедрала „Sograda Familia”
***Las Ramblas- най- известната и атра-
ктивна улица в Барцелона
© Коста Качев Всички права запазени