Блудница

Поезия » Свободен стих

106 2 11

Тръгваш на някъде,

а за къде, не знаеш.

Без път, без посока,

срещу бурята,

срещу вятъра,

в хаоса от хора.

Препъваш се в камъни,

браниш очите си.

А слънцето далече е,

вижда се в пролуката,

над мястото

оставено от някого,

но с вярата

че всичко ще е твое.

П.С. Уроците се повтарят, докато не се научат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Блуден или заблуден... най-добре е да знаеш накъде тръгваш и да имаш план. Тогава камъните ще са по-малки или поне ще знаеш, че ги има. Послесловът ме усмихна. Ако изчезнат уроците, може и нас да ни няма.

2025-12-14T22:37:50+02:00
Kors (Vaska)

Благодаря Ви, Анахид, Пепи, Наде и Младен! Спокойна нощ!

2025-12-14T22:05:03+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Така е, Васе, така е.

2025-12-14T20:09:29+02:00
palenka (П Антонова)

Дали заблудата е блудство,
дали съм блудница или пък
в света безпътен заблудена?
Не знам, но зная, че нямам време
за избледнели спомени и думи неми,
и лъч да има слънце - ще вървя,
за да живее вярата, е нужна светлина.

Поздравления, Васе!

(Асоциирах пролуката с пролуката в пирамидата, чийто лъч в определен час на деня, когато слънцето се промъквало, фараонът използвал като символ за собствената си божественост)

2025-12-14T19:54:05+02:00
AnabeII (Анахид Демирова)

И аз спирам. Да позволим на декемврий все пак да ни зарази със Светлината си. Всъщност, аз спрях преди години, но ти много държиш да откриеш ненаучените си уроци в моята читанка, а аз отдааавна завърших училище. Тъжно, мое, възхищенийце....

2025-12-14T18:43:55+02:00