radi. (Ради Стефанов Р)
283 1629
24.10.2010 г., 19:24 ч.

Блуждаеща светлина 

  Поезия » Друга
856 0 22

 


 

Останалото няма да е много.

Най-трудните маршрути извървях.

Умирайки, благодаря на Бога,

че спомен съм и шепа земен прах.

 

Че тленни сме и всичко тук е тленно,

че спомени сънува есента.

И стихва, стихва с болка неизменна

най-тъмната соната на света.

 

Рисувам нощ в най-тъмната соната

и залези в най-тъмния декор,

в концерт за глухи – все с обратна дата -

и паузи от отзвучал акорд.

 

И все не виждам светлина в тунела.

И все я няма тази светлина.

Но има, има – виждам – разцъфтели

последни орхидеи от слана.

 

Рисувам сън с последни орхидеи –

цветя от скреж в градини от мъгла.

И чувам, чувам – някой в мене пее:

Къде ли си? Къде ли си? Ела!

 

Разбира се, съм луд и ми е ясно –

едва ли туй е важно засега.

В самотни небеса самотно гаснат

самотни метеори от тъга.

 

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??