15.03.2024 г., 11:22

Blur

363 0 0

На границата

 

съм

 

между

 

няколко

 

свята

 

и никой 

 

от тях

 

не е 

 

напълно

 

реален.

 

Живея

 

в баланс

 

между

 

сън и

 

измислица,

 

и постоянно

 

прескачам

 

от място в

 

място.

 

Размиват се

 

границите и

 

губя се,

 

размивам се,

 

изчезвам,

 

защото 

 

аз 

 

не съм 

 

реална,

 

не съм 

 

реална,

 

размита съм.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...