21.04.2007 г., 5:56

БЛУС

777 0 5

Последвай ме във ритъма на този бавен блус,
когато в огън телата нежно се преплитат.
Ще съм щастлива, глава отпуснала на твойта гръд
и мислите ми тайно все при теб долитат.

Докосвай ме с ръце от вятър, от коприна
и с топли стъпки ми показвай пътя във нощта.
Не вярвам, че чувствата във нас са вече  минало!
Не говори! Последвай ме! Ела!

Погледни в очите ми, една надежда се преражда,
както утрото се буди в изгрева на своя ден!
Прегърни ме! Не знаеш само как ми трябваш,
не знаеш, колко много си за мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...