21 abr 2007, 5:56

БЛУС

  Poesía
774 0 5

Последвай ме във ритъма на този бавен блус,
когато в огън телата нежно се преплитат.
Ще съм щастлива, глава отпуснала на твойта гръд
и мислите ми тайно все при теб долитат.

Докосвай ме с ръце от вятър, от коприна
и с топли стъпки ми показвай пътя във нощта.
Не вярвам, че чувствата във нас са вече  минало!
Не говори! Последвай ме! Ела!

Погледни в очите ми, една надежда се преражда,
както утрото се буди в изгрева на своя ден!
Прегърни ме! Не знаеш само как ми трябваш,
не знаеш, колко много си за мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....