21 abr 2007, 5:56

БЛУС

  Poesía
779 0 5

Последвай ме във ритъма на този бавен блус,
когато в огън телата нежно се преплитат.
Ще съм щастлива, глава отпуснала на твойта гръд
и мислите ми тайно все при теб долитат.

Докосвай ме с ръце от вятър, от коприна
и с топли стъпки ми показвай пътя във нощта.
Не вярвам, че чувствата във нас са вече  минало!
Не говори! Последвай ме! Ела!

Погледни в очите ми, една надежда се преражда,
както утрото се буди в изгрева на своя ден!
Прегърни ме! Не знаеш само как ми трябваш,
не знаеш, колко много си за мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...