Apr 21, 2007, 5:56 AM

БЛУС

  Poetry
773 0 5

Последвай ме във ритъма на този бавен блус,
когато в огън телата нежно се преплитат.
Ще съм щастлива, глава отпуснала на твойта гръд
и мислите ми тайно все при теб долитат.

Докосвай ме с ръце от вятър, от коприна
и с топли стъпки ми показвай пътя във нощта.
Не вярвам, че чувствата във нас са вече  минало!
Не говори! Последвай ме! Ела!

Погледни в очите ми, една надежда се преражда,
както утрото се буди в изгрева на своя ден!
Прегърни ме! Не знаеш само как ми трябваш,
не знаеш, колко много си за мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....