21 апр. 2007 г., 05:56

БЛУС

775 0 5

Последвай ме във ритъма на този бавен блус,
когато в огън телата нежно се преплитат.
Ще съм щастлива, глава отпуснала на твойта гръд
и мислите ми тайно все при теб долитат.

Докосвай ме с ръце от вятър, от коприна
и с топли стъпки ми показвай пътя във нощта.
Не вярвам, че чувствата във нас са вече  минало!
Не говори! Последвай ме! Ела!

Погледни в очите ми, една надежда се преражда,
както утрото се буди в изгрева на своя ден!
Прегърни ме! Не знаеш само как ми трябваш,
не знаеш, колко много си за мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...