27.02.2007 г., 13:37

Блян

1.1K 0 1

Блян


Ти беше онова, което исках.

Ти беше онова, което нямах.

Неосъществимия блян,

недостижимата звезда.

 

Невъзможно беше да те имам.

Можех само да те искам.

Да жадувам твойте устни,

опиянена от твоя глас.

 

Беше толкова близо,

колкото и далече.

Беше толкова истински,

колкото и измислен.

 

Исках само малко обич,

но не получих и капчица.

Исках само малко топлина,

но не получих и искрица.

 

Толкова ли е трудно

да бъдеш мил?

Толкова ли е ужасно

да даваш любов?

 

Или просто ти не знаеш

значението на тази дума.

Знаеш само да вземаш,

но никога да даваш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...