24.02.2024 г., 17:58

Блян

638 1 0

Когато погледна небето и видя две ярки звезди,
във мене сякаш се взират твоите красиви очи.
Когато погледна морето кипящо от буйни вълни,
представям си сякаш развяти са твоите кафяви коси.
И лекия полъх на вятъра напомня ми твойто дихание,
а в аромата на розите усещам аз твойто ухание.
На пейката щом се отпусна съм сякаш във твойта прегръдка,
а Слънцето щом ме докосне изпраща ми твойта целувка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мом Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...