Бленувам вечер по звездите,
денем храня се със светлина,
потъват в синьото очите
и къпя се със утринна роса.
В мен живее цялата вселена.
Очите ми са звездното небе.
Сърцето ми е слънчева система.
Духът ми - необятното море.
По друма боса все се скитам,
с вързоп на рамо нося любовта,
раздавам я и не искам да ви питам,
кръстът ми е да я умножа.
© Петя Данаилова Всички права запазени