paty
33 резултата
Живял някога, не толкова отдавна, в малко селце, един малък човек - в царството на тъжните хора. Когато се родил бил толкова малък (колкото едно голямо сърце), но никой не се учудил на умаления му вид. В царството на тъжните хора били виждали какво ли не и отдавна лицата им замръзнали в безизразни, ...
1559
1
Из дневника на едно псе
Студено е. От два дни не съм ял. И днес изтариших всичко около кофите – ама нищо. Откакто сложиха тия, цветните, все по-трудно стана и коричка да намеря. Абе, то един боклук – кутии, бутилки, кашони, фасове и нищо, дето да става за ядене.
Месце - от кога не съм го подушвал!
Д ...
Студено е. От два дни не съм ял. И днес изтариших всичко около кофите – ама нищо. Откакто сложиха тия, цветните, все по-трудно стана и коричка да намеря. Абе, то един боклук – кутии, бутилки, кашони, фасове и нищо, дето да става за ядене.
Месце - от кога не съм го подушвал!
Д ...
1453
3
МОЯТА ИЗМИСЛЕНА СТРАНА
Скоро излезе книгата със същото заглавие на Исабел Алиенде „Моята измислена страна". Докато я четях бях изумена от близостта на чувствата и сантиментите, които изскачаха от редовете и. И ме провокира въпросът - измислена ли е и моята страна или я измислихме такава? Почувствах ...
Скоро излезе книгата със същото заглавие на Исабел Алиенде „Моята измислена страна". Докато я четях бях изумена от близостта на чувствата и сантиментите, които изскачаха от редовете и. И ме провокира въпросът - измислена ли е и моята страна или я измислихме такава? Почувствах ...
1326
2
Родих се Слънце в слънчев ден,
със капки дъжд в очите посадени.
Във тяло - като пронизващ нож,
ме буди спомен за летене.
Мигрирала съм тук от вечността ...
със капки дъжд в очите посадени.
Във тяло - като пронизващ нож,
ме буди спомен за летене.
Мигрирала съм тук от вечността ...
716
4
Молитва за опрощение
Любовта не е химера,
моралът не е счупен стълб,
вярвам, че ще оцелеят! -
Боже, накъде върви света?! ...
Любовта не е химера,
моралът не е счупен стълб,
вярвам, че ще оцелеят! -
Боже, накъде върви света?! ...
562
1
1
Орисия
Съдба ли си, или пък орисия.
Довършвам недовършени дела.
От дъното горчилка ще изпия.
Ще моля и пак ще благословя! ...
Съдба ли си, или пък орисия.
Довършвам недовършени дела.
От дъното горчилка ще изпия.
Ще моля и пак ще благословя! ...
533
1
Вяра имам
Омръзна ми да съм на косъм,
надеждата ми да убиват,
чужди грехове да ме износват -
отчаян днес е всеки оптимизъм. ...
Омръзна ми да съм на косъм,
надеждата ми да убиват,
чужди грехове да ме износват -
отчаян днес е всеки оптимизъм. ...
918
4
Бленувам вечер по звездите,
денем храня се със светлина,
потъват в синьото очите
и къпя се със утринна роса.
В мен живее цялата вселена. ...
денем храня се със светлина,
потъват в синьото очите
и къпя се със утринна роса.
В мен живее цялата вселена. ...
616
3
Безсъници
Ще се събудя в ранна утрин,
обляна в слънчеви лъчи,
от теб отърсила се, по-разумна,
но едва ли по-щастлива от преди. ...
Ще се събудя в ранна утрин,
обляна в слънчеви лъчи,
от теб отърсила се, по-разумна,
но едва ли по-щастлива от преди. ...
577
4
Животът ми бе някак подреден,
умерен в своята цикличност,
след буря следва слънчев ден,
с любов се ражда и успешност.
Пътят ми бе някак предвидим. ...
умерен в своята цикличност,
след буря следва слънчев ден,
с любов се ражда и успешност.
Пътят ми бе някак предвидим. ...
565
3
Падна бялото на двора,
сняг засипа есенни листа,
клоните увиснаха в умора,
изрисуваха стъклата на цветя.
Плачещи са снежните конфети, ...
сняг засипа есенни листа,
клоните увиснаха в умора,
изрисуваха стъклата на цветя.
Плачещи са снежните конфети, ...
1130
6
Може би пишеш тъжни поеми,
a пък всъщност си ведър човек.
Нека болката да отнемем,
като я превърнем в стих и куплет.
Да раздадем на света радостта си, ...
a пък всъщност си ведър човек.
Нека болката да отнемем,
като я превърнем в стих и куплет.
Да раздадем на света радостта си, ...
979
18
Страхът наднича през стъклото...
В очите ужасът надава рев...
Стотици удари брои сърцето...
В теб пулсира всеки нерв...
Тяло в паника се вледенява... ...
В очите ужасът надава рев...
Стотици удари брои сърцето...
В теб пулсира всеки нерв...
Тяло в паника се вледенява... ...
849
7
Слънчева пътека
Чувства са дълбоките реки,
препускайки през мойте полета
и търсят непознати равнини,
а давят се във близките морета. ...
Чувства са дълбоките реки,
препускайки през мойте полета
и търсят непознати равнини,
а давят се във близките морета. ...
1317
11
Колко пъти!
Колко пъти срещах любовта.
Колко пъти минах покрай нея.
Колко още има да търпя -
за да те открия в нея? ...
Колко пъти срещах любовта.
Колко пъти минах покрай нея.
Колко още има да търпя -
за да те открия в нея? ...
727
14
Сърцето всички отговори знае,
от него искай винаги съвет,
и в тъмнината ще ме разпознае,
то вижда от очите по-добре.
Обичай ме единствено със него, ...
от него искай винаги съвет,
и в тъмнината ще ме разпознае,
то вижда от очите по-добре.
Обичай ме единствено със него, ...
1958
11
ГРАД
Тихи улици, пусти паважи,
небето сковано от мрак.
Спи градът, сгушил се,
в мърсотия и облаци прах. ...
Тихи улици, пусти паважи,
небето сковано от мрак.
Спи градът, сгушил се,
в мърсотия и облаци прах. ...
825
4
На прага погледи през рамо,
дълги разговори, а обидата остана.
Парченца лед във чаша вино.
Спотаени мисли във гореща рана.
Сега различни сме - несподелени, ...
дълги разговори, а обидата остана.
Парченца лед във чаша вино.
Спотаени мисли във гореща рана.
Сега различни сме - несподелени, ...
819
8
Вчера
Забравих вече думите, с които
за първи път при теб се озовах.
Забравих стъпките ни под липите
и полунощния ми, нощен страх. ...
Забравих вече думите, с които
за първи път при теб се озовах.
Забравих стъпките ни под липите
и полунощния ми, нощен страх. ...
764
6
Есенно
Сълзи се стичат по стъклата.
Завива двора листопад.
Притихна песента в гората.
Вятъра донесе хлад. ...
Сълзи се стичат по стъклата.
Завива двора листопад.
Притихна песента в гората.
Вятъра донесе хлад. ...
830
10
Звън пронизва тишината.
Утрото надава своя вик.
Бърза времето, не чака.
Денят започва своя бяг.
(Някой времето краде!) ...
Утрото надава своя вик.
Бърза времето, не чака.
Денят започва своя бяг.
(Някой времето краде!) ...
1183
7
ЖЕНА
Лицето и е разорана нива,
бразди на времето, родили плод.
Земята там е отразила
преходността, наречена живот. ...
Лицето и е разорана нива,
бразди на времето, родили плод.
Земята там е отразила
преходността, наречена живот. ...
1058
7
Защо оставяш всичко без остатък
в една тъй рано осланена длан.
Денят за любовта е твърде кратък,
нощта за верността е стар капан.
Нима са винаги неповторими ...
в една тъй рано осланена длан.
Денят за любовта е твърде кратък,
нощта за верността е стар капан.
Нима са винаги неповторими ...
1196
12
Прости ми, че те нарисувах
и заключих те във чекмедже.
Прости ми, че не се научих
да те отричам мъничко поне.
Прости ти болката, която ...
и заключих те във чекмедже.
Прости ми, че не се научих
да те отричам мъничко поне.
Прости ти болката, която ...
972
9
До мене на пазара спря жена,
облечена във дреха стара.
И аз в протегнатата й ръка,
монета сложих само.
Погледът в нейния се спря ...
облечена във дреха стара.
И аз в протегнатата й ръка,
монета сложих само.
Погледът в нейния се спря ...
619
7
Сине, нека ти разкажа приказна една
как човекът сам ограбва собствената си душа.
Имало преди години в мъничко селце
трима братя, три върлини, със добро сърце.
Те, във селото разказват, винаги били напред, ...
как човекът сам ограбва собствената си душа.
Имало преди години в мъничко селце
трима братя, три върлини, със добро сърце.
Те, във селото разказват, винаги били напред, ...
1030
7
Седим до масата с кафе
на разговорка само.
Приятелю, завърнал се
кой знае от къде,
редиш живота си в проза рано. ...
на разговорка само.
Приятелю, завърнал се
кой знае от къде,
редиш живота си в проза рано. ...
591
6
Преди това ела
Страдах, докато открия
мястото си в този свят,
а илюзиите ми разруши стихията
на житейският ми непохват. ...
Страдах, докато открия
мястото си в този свят,
а илюзиите ми разруши стихията
на житейският ми непохват. ...
635
2
АНГЕЛИ С ЕДНО КРИЛО
"Всички сме ангели само с едно крило и можем да полетим само като се прегърнем един друг."
Лучано Ди Крисченцо
Потънал в бялото легло,
ръката силно стиска библия. ...
"Всички сме ангели само с едно крило и можем да полетим само като се прегърнем един друг."
Лучано Ди Крисченцо
Потънал в бялото легло,
ръката силно стиска библия. ...
1472
6
Последен грях
Изплъзват ми се неусетно дните,
с приспивен глас сърцето ме зове,
а мислите ми непрестанно скитат
по някакви отвъдни брегове. ...
Изплъзват ми се неусетно дните,
с приспивен глас сърцето ме зове,
а мислите ми непрестанно скитат
по някакви отвъдни брегове. ...
815
10
Ще бъда ли така щастлива,
със времето погубваме плътта?
Ще бъда ли и някога красива
и твоят поглед пак ли ще стопя?
Треперещи ръце ще те докосват, ...
със времето погубваме плътта?
Ще бъда ли и някога красива
и твоят поглед пак ли ще стопя?
Треперещи ръце ще те докосват, ...
901
5
Не ме лекувайте с приспивни средства,
боли ме неизкупена вина,
защото се страхувам от съседство
с натрупан лед и мъртва тишина!
Не ме залъгвай ти с разумен довод, ...
боли ме неизкупена вина,
защото се страхувам от съседство
с натрупан лед и мъртва тишина!
Не ме залъгвай ти с разумен довод, ...
604
6
Когато вечерта настъпи
и уморен от работа си в къщи.
Когато със обиди и лишения
приемаш и поредно огорчение.
Когато си без дом и къща ...
и уморен от работа си в къщи.
Когато със обиди и лишения
приемаш и поредно огорчение.
Когато си без дом и къща ...
646
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
