29.07.2011 г., 22:30

Блян

1K 0 0

Ще тръгна аз сама от Рая,

по пътя мрачен без покров,

ще тръгна аз сама в безкрая,

ти кажи ми има ли любов?

 

И тръгнах аз сама от Рая,

по пътя мрачен без покров,

и търсех да открия тая,

на която всички казваха:

Любов!

 

Вървях с години и се лутах,

дали не беше просто блян,

да вярвам и да търся тая,

която беше моят свян!

 

Намерих своята утеха

и Нея аз познах,

ала тя не беше тая,

за която аз мечтах!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велвет Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...