Jul 29, 2011, 10:30 PM

Блян

  Poetry » Love
1K 0 0

Ще тръгна аз сама от Рая,

по пътя мрачен без покров,

ще тръгна аз сама в безкрая,

ти кажи ми има ли любов?

 

И тръгнах аз сама от Рая,

по пътя мрачен без покров,

и търсех да открия тая,

на която всички казваха:

Любов!

 

Вървях с години и се лутах,

дали не беше просто блян,

да вярвам и да търся тая,

която беше моят свян!

 

Намерих своята утеха

и Нея аз познах,

ала тя не беше тая,

за която аз мечтах!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велвет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...