29 июл. 2011 г., 22:30

Блян

1K 0 0

Ще тръгна аз сама от Рая,

по пътя мрачен без покров,

ще тръгна аз сама в безкрая,

ти кажи ми има ли любов?

 

И тръгнах аз сама от Рая,

по пътя мрачен без покров,

и търсех да открия тая,

на която всички казваха:

Любов!

 

Вървях с години и се лутах,

дали не беше просто блян,

да вярвам и да търся тая,

която беше моят свян!

 

Намерих своята утеха

и Нея аз познах,

ала тя не беше тая,

за която аз мечтах!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...