29 июл. 2011 г., 22:30

Блян

1K 0 0

Ще тръгна аз сама от Рая,

по пътя мрачен без покров,

ще тръгна аз сама в безкрая,

ти кажи ми има ли любов?

 

И тръгнах аз сама от Рая,

по пътя мрачен без покров,

и търсех да открия тая,

на която всички казваха:

Любов!

 

Вървях с години и се лутах,

дали не беше просто блян,

да вярвам и да търся тая,

която беше моят свян!

 

Намерих своята утеха

и Нея аз познах,

ала тя не беше тая,

за която аз мечтах!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....