Блян
Няма да ти досаждам с писмата си,
защо да ти пълня пощата.
Чувствата ми към теб са нещо,
което с нищо никой не ще притъпи.
Само искам да ти кажа едно -
че както след деня
винаги идва нощта,
така и аз съм тук завинаги!
Аз мога и без думите и ласките ти да живея,
но само една ще е причината за това.
Хората я наричат любов, красота, чак "омраза",
а за мен това си ти!!!
Защо тъгувам, защо да страдам
като знам, че ти не си за мен.
Но може ли човек да живее
в тоя скапан свят без любовта.
Струва ли си за мен
да остана в твоя плен.
Никога не ще го разберем -
камо ли след това, което пропуснахме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Дянков Всички права запазени
