Глас - по-нежен от коприна,

очи - по-дълбоки от океан,

ръце - по-здрави от платина,

устни - търсещи своя пристан.

Сърце - по-студено от лед,

душа - по-далечна от звезда,

кожа - по-сладка от мед,

поглед - омагьосващ всеки и... нея.

Всичко в тебе я привлича,

момче, не чуваш ли, че те обича?!

С любовта си най-после я дари,

направи я истински щастлива ти!

Стоейки на брега, години наред те чака тя,

сърцето си разкъса, живота пропиля...

За какво? За една блага дума,

за нежна мечтана целувка,

за едно "Обичам те" в нощта,

за твоето внимание, за твойта красота.

Бленува с тебе да изпрати залеза,

със слънчева усмивка да посрещне теб -

изгрева за нейната самотна душа.

Да спаси устните ти от бурното море,

при себе си да ги приюти, а ти...

Ти да останеш при нея завинаги!!!

Пристанът, който отчаяно търсят те,

да се окаже нейното добро сърце.

Момче, тя безумно те обича,

позволи й в любовта си да се врича,

обичай я и ти, обичай я истински..

обичай я винаги!

(посветено на Н. Д.)