Блян
Глас - по-нежен от коприна,
очи - по-дълбоки от океан,
ръце - по-здрави от платина,
устни - търсещи своя пристан.
Сърце - по-студено от лед,
душа - по-далечна от звезда,
кожа - по-сладка от мед,
поглед - омагьосващ всеки и... нея.
Всичко в тебе я привлича,
момче, не чуваш ли, че те обича?!
С любовта си най-после я дари,
направи я истински щастлива ти!
Стоейки на брега, години наред те чака тя,
сърцето си разкъса, живота пропиля...
За какво? За една блага дума,
за нежна мечтана целувка,
за едно "Обичам те" в нощта,
за твоето внимание, за твойта красота.
Бленува с тебе да изпрати залеза,
със слънчева усмивка да посрещне теб -
изгрева за нейната самотна душа.
Да спаси устните ти от бурното море,
при себе си да ги приюти, а ти...
Ти да останеш при нея завинаги!!!
Пристанът, който отчаяно търсят те,
да се окаже нейното добро сърце.
Момче, тя безумно те обича,
позволи й в любовта си да се врича,
обичай я и ти, обичай я истински..
обичай я винаги!
(посветено на Н. Д.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомира Герова Всички права запазени
