angel-ina (Ангелина Стойчева)
64 390
6.02.2021 г., 8:00 ч.

Блян 

  Поезия
394 2 4

 

Къде си ти, любов?

Уж те има,  а те няма...

Около мен си, а ми липсваш...

В мен си, а съм няма 

да те изрека, да те поискам...

А те има, знам,

защото тук съм, 

още те обгрижвам…

Но в небето гледам 

и на птиците завиждам...

Да политна искам, а не мога - 

в крилата ми забити са пирони…

(експонат за някой със измислени закони)                                                

         ...А моят път е там - отгоре ...

с птиците, които с вятъра говорят!

И отлитат …и долитат...

А ний защо така не можем?

Когато ни залипсва обич

да отлитнем там …при извора… в небето:

Дъжд да ни измие греховете.

Слънце да ни сгрее и в душите.

Вятър да издуха страховете.

Звезден прах да украси косите.

И светулки да блестят в очите.

И щастливи с обич заредени 

да се върнем в къщи преродени!

            ...И ето …

пак в костюма се прибирам.

Оня - на прилежна домакиня.

Трета възраст смело ме гримира...

Отива ми усмихнато червило...

И пак съм ТЯ -

жената, майка-героиня…

 С’знак за принадлежност на ръката...

Добра, 

усмихната, 

незабележима...

С поглед вперен във крилата...

© Ангелина Стойчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви от сърце за оставените коментари и за прибавяне в “Любими”, Младене, Ники, Скити!
  • "С поглед вперен във крилата..."
    Дори и да си здраво стъпила на земята, душата ти лети! Както е полетял и този "Блян"!
    Прекрасно е, Ани!
  • Много ми хареса!
    Поздрави!
  • Усмихна ме, Ангелина. Толкова си наблюдателна. Виждаш дори и невидимото.
    А любовта е в нас и трябва само да я припознаем в нещо външно. Просто така сме устроени - да я проектираме извън нас.

    "Отива ми усмихнато червило...
    И пак съм ТЯ -
    жената, майка-героиня…
    ...С поглед вперен във крилата..."

    Така хубаво си го написала!
Предложения
: ??:??