Блян
Къде си ти, любов?
Уж те има, а те няма...
Около мен си, а ми липсваш...
В мен си, а съм няма
да те изрека, да те поискам...
А те има, знам,
защото тук съм,
още те обгрижвам…
Но в небето гледам
и на птиците завиждам...
Да политна искам, а не мога -
в крилата ми забити са пирони…
(експонат за някой със измислени закони)
...А моят път е там - отгоре ...
с птиците, които с вятъра говорят!
И отлитат …и долитат...
А ний защо така не можем?
Когато ни залипсва обич
да отлитнем там …при извора… в небето:
Дъжд да ни измие греховете.
Слънце да ни сгрее и в душите.
Вятър да издуха страховете.
Звезден прах да украси косите.
И светулки да блестят в очите.
И щастливи с обич заредени
да се върнем в къщи преродени!
...И ето …
пак в костюма се прибирам.
Оня - на прилежна домакиня.
Трета възраст смело ме гримира...
Отива ми усмихнато червило...
И пак съм ТЯ -
жената, майка-героиня…
С’знак за принадлежност на ръката...
Добра,
усмихната,
незабележима...
С поглед вперен във крилата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Стойчева Всички права запазени
