"Романтиката е блясъкът, който превръща прахта на сивото ежедневие в брокат." - Елинор Глин

Животът течеше сиво, монотонно,

без да имат смисъл минаваха дните.

Звучеше всичко грубо и несинхронно,

човекът изолиран седеше зад щит.

В миг сред мъглата яви се светлина,

сивотата на парченца безброй разби.

Облян усети се човека от бодростта,

от едно младо лице и едни сини очи.

Видя красотата, скрита в нощта –

довери се на луната и на звездите.

И тогава сякаш назряваше мощта,

по-блед стана спомена за сълзите.

Поривът силен озари живота с лъчи,

човека полетя нагоре с огнени крила.

След полета си задъхан той откри -

блясъка е свежият плод на любовта.

Любовта дари живота му с топлина,

и фигура стройна и нова за него извая.

По-чист стана и от утринната роса,

след което кротко се върна в Безкрая.