Aug 28, 2019, 6:41 PM

БЛЯСЪК

  Poetry » Love
845 0 0

"Романтиката е блясъкът, който превръща прахта на сивото ежедневие в брокат." - Елинор Глин

 

Животът течеше сиво, монотонно,

без да имат смисъл минаваха дните.

Звучеше всичко грубо и несинхронно,

човекът изолиран седеше зад щит.

 

В миг сред мъглата яви се светлина,

сивотата на парченца безброй разби.

Облян усети се човека от бодростта,

от едно младо лице и едни сини очи.

 

Видя красотата, скрита в нощта –

довери се на луната и на звездите.

И тогава сякаш назряваше мощта,

по-блед стана спомена за сълзите.

 

Поривът силен озари живота с лъчи,

човека полетя нагоре с огнени крила.

След полета си задъхан той откри -

блясъка е свежият плод на любовта.

 

Любовта дари живота му с топлина,

и фигура стройна и нова за него извая.

По-чист стана и от утринната роса,

след което кротко се върна в Безкрая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борис Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...