30.05.2020 г., 10:07

Блясък

904 0 0

Желанието някога да блеснеш

на всекиго на пътя му стои

терзанието някого да срещнеш

едва ли заслужава упреци нали?

 

Но суетата в тях, във нас е с друго име

егоцентризмът е прораснал като плевел

души душата, прострелял е дори сърцето в мене

надежда няма някой да го вземе

 

За истина едва ли някой ще разпитва

къде е стадото, там пътят е утъпкан

за единак едва ли някой ще тъжи

дори да са го клепали със хиляди лъжи...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...