May 30, 2020, 10:07 AM

Блясък

902 0 0

Желанието някога да блеснеш

на всекиго на пътя му стои

терзанието някого да срещнеш

едва ли заслужава упреци нали?

 

Но суетата в тях, във нас е с друго име

егоцентризмът е прораснал като плевел

души душата, прострелял е дори сърцето в мене

надежда няма някой да го вземе

 

За истина едва ли някой ще разпитва

къде е стадото, там пътят е утъпкан

за единак едва ли някой ще тъжи

дори да са го клепали със хиляди лъжи...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....