Бодигарде
Бодигарде, ти си като сянка
на навело клоните дърво…
Не тъгувай за дървото – жалко,
но самотно винаги било.
Нека бъдат светли твойте мисли,
а сърцето ох, сърцето знай…
Да живееш дълго, дълго искам,
то кълбото го развихме май.
Искам да те има и след мене,
исках да запазя онзи миг.
Исках, исках пак да си го взема -
всъщност бях нечуван вик.
Бодигарде, ти си като сянка,
от дървото много по-голям!
Хубаво ми беше. Много! Жалко.
Исках, исках огън да ти дам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени
