Бодлива любов
Невярна,
за тебе е призвание,
погубваща,
за тебе е съдба
очите Ти
не спирам да сънувам
и тялото ти
в танц със любовта…
Екстазът
разтърсва те отново,
във спомена ми,
толкоз неуместен…
И колкото
не искам да си спомням,
аз толкоз пъти
виждам го по-ясно!
Бодлите и
са кървави и остри,
ръцете ми
крещят при този допир…
Но розата
е толкова красива,
че просто нямам сили
да я стъпча…
09.03.1999
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Манол Манолов Всички права запазени
/6/
