Невярна,
за тебе е призвание,
погубваща,
за тебе е съдба
очите Ти
не спирам да сънувам
и тялото ти
в танц със любовта…
Екстазът
разтърсва те отново,
във спомена ми,
толкоз неуместен…
И колкото
не искам да си спомням,
аз толкоз пъти
виждам го по-ясно!
Бодлите и
са кървави и остри,
ръцете ми
крещят при този допир…
Но розата
е толкова красива,
че просто нямам сили
да я стъпча…
09.03.1999
© Манол Манолов All rights reserved.
/6/
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
