Невярна,
за тебе е призвание,
погубваща,
за тебе е съдба
очите Ти
не спирам да сънувам
и тялото ти
в танц със любовта…
Екстазът
разтърсва те отново,
във спомена ми,
толкоз неуместен…
И колкото
не искам да си спомням,
аз толкоз пъти
виждам го по-ясно!
Бодлите и
са кървави и остри,
ръцете ми
крещят при този допир…
Но розата
е толкова красива,
че просто нямам сили
да я стъпча…
09.03.1999
© Манол Манолов All rights reserved.
/6/
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
