Бог брои сълзите ми
По пътя на същия блус стар
срещнах те аз и слънчева жар
проблесна сякаш над нас,
родена от бурен екстаз.
А Бог сълзите ми брои
и безнадеждно е, уви,
онова открито очакване,
в мрака ням – едно проплакване.
Сълзите ми - отпуснати в бяг,
а после може би е… само смях.
И в сънищата ми чуден безкрая
оживява в неземна омая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
