Подмина ме! Просто така ме подмина…
Небето над мен се стовари.
Светът ми се срути, земята се срина –
шамар да ми беше ударил!
С нож да ми беше пронизал сърцето,
да бе ме запратил във Ада…
А ти се изплю на онази в лицето,
която до смърт те изстрада…
Която застана сама срещу всички,
по пътя си всичко прегази –
добре я познаваш, когато обича,
намрази ли – Бог да те пази!...
© Мариела Челебиева Всички права запазени