Бог ни слезе на вечеря

25.12.2023 г., 11:55 ч.

Поезия

236 2 2

БОГ НИ СЛЕЗЕ НА ВЕЧЕРЯ

... бях в космческите дебри нявга слънчево дете,

чаках Чудо през декември, праведниче во Христе,

вярвах, че ще ми се случи, и ще хапне с нас Иисус,

мама с бял ориз и лучец нареди сармите с вкус,

тати винцето изкара – клъцна скришното мезе! –

той не хваща много вяра, в храм не пада на нозе,

орех, ябълка, маслина, чай от мащерка и глог,

там – по снежната пъртина, у дома пристига Бог,

с виличката ще си чопне печената тиква с мед,

ще рече, като се стопли: – Обич да е занапред! –

и над бялата ми ризка стелнал кроткия си дъх,

сигурно ще ми поиска двете дюли с дъхав мъх? –

мама цял живот ги къта! – там, на стария комод,

тази вечер Бог от пътя свърна в нашия живот.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.