Бог ни слезе на вечеря
БОГ НИ СЛЕЗЕ НА ВЕЧЕРЯ
... бях в космческите дебри нявга слънчево дете,
чаках Чудо през декември, праведниче во Христе,
вярвах, че ще ми се случи, и ще хапне с нас Иисус,
мама с бял ориз и лучец нареди сармите с вкус,
тати винцето изкара – клъцна скришното мезе! –
той не хваща много вяра, в храм не пада на нозе,
орех, ябълка, маслина, чай от мащерка и глог,
там – по снежната пъртина, у дома пристига Бог,
с виличката ще си чопне печената тиква с мед,
ще рече, като се стопли: – Обич да е занапред! –
и над бялата ми ризка стелнал кроткия си дъх,
сигурно ще ми поиска двете дюли с дъхав мъх? –
мама цял живот ги къта! – там, на стария комод,
тази вечер Бог от пътя свърна в нашия живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
