21.09.2017 г., 12:04

Богат - беден...

725 4 8

Аз никога за нищо не излъгах
в очите ако можех, ще те гледам
но двамата не можем да се сбъднем
и истината просто е за мене.

 

Написах си го целият живот
разказах ти за всичките си драми
Аз всяка я дарявах със любов
най-силната за тебе я оставих...

 

И винаги, откакто те познавам
не идва ден без утро, поетично
живея със мечти и се надявам
и с всеки стих те моля да обичаш.

 

А моята любов е ясна, чиста
Безоблачна. Прозрачна и ефирна
и стана безусловна в този смисъл
че давам ти я всякак, без да взимам.

 

Аз всякога във чувствата, уверен
летях дори с подрязани крила
Научих се, че колкото съм беден
богатството е просто суета.

 

За всичките си мигове без тебе
от мъката разбрах, че се умира
Една Жена те прави, непотребен
щом само в стиховете иска да те има...

 

Danny Diester
26.08.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съгласна съм с Пепи. Поздравления, Дани!
  • Красиво изплакано, Дани! Много си прав!
  • Болиш, Дани!!
  • Напълно съм съгласна !
  • Винаги намираш човек, в когото оставаш... Споделено или невъзможно или несподелено.. Толкова много любов и чувства си раздал, че оставаш празен за всеки друг, било то и някой който може да си позволи да те има...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...