18.12.2009 г., 18:43

Богатство

755 0 6

Преплитат се животите човешки.

Невидим майстор сръчно с пръсти ги заплита.

Съдбата-кошничарка носи ги на гръб

и пътища измерва с крачки.

 

Не ни е нужно много, за да сме щастливи,

но ни е нужно време да го разберем.

Любовта и Приятелството стигат

и Смехът на Децата ни да ни залива!...

 

Нека не искаме скъпоценности, почести!

Да пълним свойте кошници със спомени!

Най-ценното богатство се побира

в две шепи сплетена тръстика!...

 

                                                                   2006 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...