Преплитат се животите човешки.
Невидим майстор сръчно с пръсти ги заплита.
Съдбата-кошничарка носи ги на гръб
и пътища измерва с крачки.
Не ни е нужно много, за да сме щастливи,
но ни е нужно време да го разберем.
Любовта и Приятелството стигат
и Смехът на Децата ни да ни залива!...
Нека не искаме скъпоценности, почести!
Да пълним свойте кошници със спомени!
Най-ценното богатство се побира
в две шепи сплетена тръстика!...
2006 г.
© Радослава Антонова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
