Преплитат се животите човешки.
Невидим майстор сръчно с пръсти ги заплита.
Съдбата-кошничарка носи ги на гръб
и пътища измерва с крачки.
Не ни е нужно много, за да сме щастливи,
но ни е нужно време да го разберем.
Любовта и Приятелството стигат
и Смехът на Децата ни да ни залива!...
Нека не искаме скъпоценности, почести!
Да пълним свойте кошници със спомени!
Най-ценното богатство се побира
в две шепи сплетена тръстика!...
2006 г.
© Радослава Антонова Todos los derechos reservados