Не искам да те помня – нито погледът бездомен,
със който жадното сърце поиш ми.
Не искам да си спомням - но дробовете помнят
как с истини ги удряше, да дишат.
Как в шепи приютяваше ми мислите прогонени
и слънчевия лъч по теб със който писах
не искам да ги помня - че ако те са спомен,
ще значи че са си отишли.
Някой ден ще седна на креслото в хола
и то ще ми е трон - от спомени богата,
но тичам днес събирам нови - ти недей подмолно
да ме бавиш, памет, стари вкопчвайки в полата ми. ...