. И нека грешна съм била...
След мене само думи ще останат,
ни къща имам, ни родих дете.
Касети, плочи, книги на тавана,
каква била съм знаят само те.
И в банките, и там съм непозната,
не спастрих нито грош, за черни дни,
безсребърник съм. Кръст на рамената,
криле си имах. Миг не измени
ми честността. И все победи малки
в душата сбирах, после ги пилях,
бижута – шепа, лъскави працалки
и куфарът ми е голям за тях.
И не, че съм затръгвала. Далеч е
денят ми съден. Просто ред е. Нà!
Звездите, те са мои. В сетна вечер
на вас ги подарявам, до една.
Луната може би ще плаче, скрита
дъждът навярно ден-два ще скърби...
Тя луда бе! – кажете, ако питат,
а не е и умряла, може би.
Когато дойдат летните недели,
с лилава прелест люляк нацъфти
в такава нощ сред славееви трели,
ще сляза тихо... Само, утро, ти,
не ме издавай! Нека да не знаят
ще си отида, както съм дошла,
с богатството едничко – то е раят –
Любов. И нека грешна съм била...
,
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
