22.01.2010 г., 9:38 ч.

Богатство 

  Поезия » Любовна
534 0 1

Не питай колко обич преживяла съм
и как на хората в очите съм изглеждала.
Аз бях наивната, и лудата, и бялата,
и силната, и също безнадежната.

 

Не питай колко обич съм раздавала,
какво получила съм във замяна.
Каквото давах - от сърце съм давала,
каквото имам - е заслужено, навярно.

 

Не ме разбирай грешно, не че вече
забравила съм старите си рани.
Аз помня всичко,  даже отдалече
измамник по очите го познавам.

 

И въпреки това не се страхувам
да бъда пак излъгана от някого.
Дори отново се вълнувам
като море през слънчевото лято.

 

Но все се получава криво -
добротата ми изглежда смешно.
Събирам смет и давам сливи.
Във мен ли има нещо грешно?

 

А жал ми е, когато се налага
на удар да отвръщам с удар.
Понякога така се получава,
че просто думите не струват.

 

Затуй не питай има ли за тебе,
а вземи каквото е останало.
Със пълни шепи си загребвай.
На мен ми стига радостта, че давам.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ... надяваме се, че все някога, някой ще бъде истински. Разочерованието винаги взима по нещо,но си безкрайно права - любовта не е да получаваш, а да раздаваш. Харесах!
Предложения
: ??:??