22.01.2010 г., 9:38

Богатство

712 0 1

Не питай колко обич преживяла съм
и как на хората в очите съм изглеждала.
Аз бях наивната, и лудата, и бялата,
и силната, и също безнадежната.

 

Не питай колко обич съм раздавала,
какво получила съм във замяна.
Каквото давах - от сърце съм давала,
каквото имам - е заслужено, навярно.

 

Не ме разбирай грешно, не че вече
забравила съм старите си рани.
Аз помня всичко,  даже отдалече
измамник по очите го познавам.

 

И въпреки това не се страхувам
да бъда пак излъгана от някого.
Дори отново се вълнувам
като море през слънчевото лято.

 

Но все се получава криво -
добротата ми изглежда смешно.
Събирам смет и давам сливи.
Във мен ли има нещо грешно?

 

А жал ми е, когато се налага
на удар да отвръщам с удар.
Понякога така се получава,
че просто думите не струват.

 

Затуй не питай има ли за тебе,
а вземи каквото е останало.
Със пълни шепи си загребвай.
На мен ми стига радостта, че давам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ... надяваме се, че все някога, някой ще бъде истински. Разочерованието винаги взима по нещо,но си безкрайно права - любовта не е да получаваш, а да раздаваш. Харесах!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...