8.03.2019 г., 12:07

Богинята

1.3K 1 3

Жената – нежна, беззащитна, крехка.
Мъжете мислят - родена е за грях.
Обиждат я – приятел на човека.
Но без нея няма да ги има даже тях.
❤️
Майка стане ли веднъж жената,
нищо вече няма да е същото.
Слизат ангелите на Земята
и от грешница в светица я превръщат.
❤️
Слизат Богове през Златните врати.
От тялото душата ѝ изваждат.
С болката и кървавите ѝ сълзи,
за нов живот и нея те прераждат.
❤️
От Дявола тя взема страст и огън.
Войни ще прави. Ако трябва ще умре.
Любовта ѝ - ценен дар от Бога.
Рожбата ѝ път да няма – ще го създаде.
❤️
Жената преживее ли Армагедон,
превръща се в тигрица дива.
Душата ѝ открива дом.
Преражда се в царица – способна да убива.
❤️
Живот създала е тя, също както Бог.
Преди живяла – крехка и ранима.
Спечелила е смъртоносния облог
и преродена е от роб в Богиня.

 
Септември 2017      Валя Тодорова

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valya Тodorova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...