Богиньо моя
И идва време - просто онемяваш
пред сребровеещата красота.
В очите на живота се смаляваш
и плези ти се нагло гибелта.
Богиньо моя, още не разбрала,
че тайнствена весталка ни венча.
Че те предчувствах в своето начало.
Че чак до сбъдването ти мълчах.
Отлитат птиците - в ята отлитат.
Отнасят спомена за южните ни дни.
И севера студени сенки сплита,
в душите най-неведомо кълни.
Кълня и аз от мрачната прокоба,
загледан в ангелското ти лице.
Щастлив, че Бог повежда ме към гроба,
но ти оставаш в моето сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
