Бохем
Бохем
Не ми трябва рамо, на което да плача,
не коленича на никого пред прага,
Уверено и дръзко - сам крача
и само гърлото ми сълзите познава.
А то ги преглъща и се напива,
после весело се смее
и сред кривата нива
безгрижни песни пее.
Не ми трябва рамо, на което да плача,
не коленича на никого пред прага,
Уверено и дръзко - сам крача
и само гърлото ми сълзите познава.
А то ги преглъща и се напива,
после весело се смее
и сред кривата нива
безгрижни песни пее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс учо Всички права запазени
