Oct 30, 2008, 9:07 AM

Бохем 

  Poetry
594 0 9
Бохем

Не ми трябва рамо, на което да плача,
не коленича на никого пред прага,
Уверено и дръзко - сам крача
и само гърлото ми сълзите познава.

А то ги преглъща и се напива,
после весело се смее
и сред кривата нива
безгрижни песни пее.

© Алекс учо All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??