Oct 30, 2008, 9:07 AM

Бохем

Poetry

727 0 9

Бохем

Не ми трябва рамо, на което да плача,
не коленича на никого пред прага,
Уверено и дръзко - сам крача
и само гърлото ми сълзите познава.

А то ги преглъща и се напива,
после весело се смее
и сред кривата нива
безгрижни песни пее.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Индиана (Криси)

Готин си, Алекс, и добър! Поздрави!

2008-11-09T01:21:38+02:00
voda (Елица Ангелова)

Не бохем. А силен и горд!
Поздрав, Алекс!

2008-10-31T18:35:22+02:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Тънка струна си Алекс! Поздравления!!!

2008-10-31T17:30:43+02:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Алекс,обмислям да се върна и ще пиша отново!

2008-10-31T11:29:54+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Бохем! Знаех си!

2008-10-30T15:53:23+02:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0