...Колко странна и луда е любовта...
...Колко странна
и луда е любовта...
тя е почти винаги
като вятъра ...
няма посоки и адреси...,
но може да е постоянна
и вечна.
Колко странна
и луда е любовта...
Тя е сила със призвание.
И привилегия.
Тя е толкова прекрасна...
и още толкова божествена...
а когато сме щастливи...
забравяме лошите моменти
за да продължим напред.
Колко странна
и луда е любовта...
Любовта не се търси...
и идва ли, идва без свършване...
без позволение и скрупули.
Отваря и затваря врати,
но не си отива и се появява
навсякъде и по всяко време.
на площада, на улицата
на празника, в танца...
И възрастта е без значение.
И всичко. Няма измъкване.
Колко странна
и луда е любовта..
Стига и само едното чувство...
винаги да е красиво и добро...
нещото, за което жадуваме...
Тя е самото щастие,
и раздава се с отворени обятия,
подарява ни го в простите неща,
въпреки че ни затруднява
достигайки големите моменти.
Колко странна
и луда е любовта...
Всеки, за да я достигне
тук, сега и завинаги ...
би дал живота и смъртта ,
колкото и пъти да е необходимо,
а тя ще се зарадва и на усмивка.
Какво ли не бихме дали?!
Какво ли не бихме направили?!
За да бъде другия щастлив...
Това е наистина любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
