30.12.2010 г., 13:08

Боже, стопли!!!

909 0 6

Боже, стопли!!!

(по Михаил Юрьевич Соколов)

Хлад навсякъде... Раздират ме вопли...
Даже в чаршафите... Ех, как мърсят...
От желанията остана - да се стоплим...
Боже, стопли този свят!

Ако Студът е в очите - умира Надеждата!
Без Вяра не ставаме по-добри!
Не е важно по-топло ли беше ни Прежното...
Моля те, Боже, стопли!

Душата ми не приема Тревогата...
Не ми стигат сили да пея...
На късмет се надявам от Бога...
На другите вече не смея...

Няма измъкване, щом ненавиждаме,
щом и Кумирът ни пак не е свят...
Хладните текстове... Истината не виждаме...
Боже, стопли този свят!

Животът ни е така безобразен,
а аз чукам по закрити врати...
Те са там - пред софрата... пред плазмата...
а аз моля: Боже, стопли!!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дай, Боже!
    Да е здрава и изпълнена с любов и топлота Новата Година!
  • Присъединявам се и аз!
  • И аз се присъединявам към твоята молитва с моята!!!Иначе сме загубени и обречени!А наш дълг е да оставим на децата си дом в който да живеят с Вяра,Надежда и Любов! Да бъде!
  • Поздрави, Зем!Весели празници!
  • Желая на всички много здраве - когато го изгубиш, разбираш колко е събрано в една дума!
    Какво най-хубаво да ви нарека?! Не ми стигат думите... Това са миговете които спират дъха на човек - когато му е пълно. Радвам се че ви има и ви благодаря!
    Бог да съхрани Душите ви чисти, очите ви бистри, сила в перото, Обичта и Доброто да ви разгарят огнището, стих да се ражда даже от нищото, който хвърлил е семе -шиник нека вземе! Ако Бялото е най-чистото, Зеленото е възкръсване. Зеленото гледайте, хора!!!
    Ваш:Зем.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...