Божието рамо
Кой на дивана до мене седеше?
Кой ме разпитваще както мълчеше
и думите падаха в душния зной?
Очаквах тръба да засвири отбой...
Над мене вилнееше битка, където
светкавици луди браздяха небето
и демони мрачни и разярени
потъваха с писък в свойте проблеми!
Стоях изумена. Гледах небето.
Усетих,че там съм, в небитието
и здраво стъпила тук на земята ...