Божието рамо
Божието рамо
Кой на дивана до мене седеше?
Кой ме разпитваще както мълчеше
и думите падаха в душния зной?
Очаквах тръба да засвири отбой...
Над мене вилнееше битка, където
светкавици луди браздяха небето
и демони мрачни и разярени
потъваха с писък в свойте проблеми!
Стоях изумена. Гледах небето.
Усетих,че там съм, в небитието
и здраво стъпила тук на земята
да се науча какво е разплата.
Бог ме докосна за миг по челото
и завъртя се пред мен колелото:
Я гледай надолу през вековете!
Змеят със себе си злото отнесе.
Вдигнете високо вашата радост!
Царството идва на вечната младост...
Помнете и пейте за Божието рамо!
То ни спасява единствено само.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
