9.03.2016 г., 15:44  

Божият дъжд

544 0 10

Балсам за земята е божият дъжд

и нека попива живително в нея.

И тихо, и кротко над цъфнала ръж,

класа да измива с ръцете на фея.

 

Да гали стеблата на всяка трева

и листи да мие на всяка корона.

От радост в душата си да порева

и мил да си, Боже, отгоре на трона.

 

Навсякъде днеска земята полей

и Твоето име на глас да се шепне.

А после ти леко с ветреца повей

и всичко живо от радост да трепне.

 

И нека остане дълбока следа

във всякое кътче на тази планета.

И не само капки, а жива вода

от рог да се лее в душа на поета.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...