Божият замисъл
Родени сме да вземем изпит
в безсмъртието на мига
и от затвор - пак във затвори
минаваме, със правила...
Воювайки за свободата,
градим поредните стени -
въпрос, увиснал в тишината,
крилете с мислите лепи...
затиска разумът сърцето,
отвътре гняв мухи лови -
доброто си сече монети
за подкуп на щастливи дни...
и ако просто осъзнаем,
че истината е мъгла,
в която времето мечтае
за слънценосна красота,
ще видим замисъла Божи,
по-скрит от злато в пещера -
човек с душата си да може
да види път към светлина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
