Fontaine (Димитър Димчев)
172 1265
12.03.2009 г., 7:41 ч.

Болезнен шепот 

  Поезия » Любовна
623 0 7

 

 

Приплъзвайки ръцете си те исках,

целувките ти ми довяха бриза,

в очите ти живота си орисах,

а те със сноп вълна пък ме оплискаха.

А тялото ти пареше във глинено,

кат амфора напомняше за себе си.

И гледах как пенливо лумна виното,

превръщащо моретата във хребети.

И слушах тъжно крясъка на чайките,

видели свойта сцена във дърветата.

Започнах да се радвам и на малкото,

но ти и него спря да ми прошепваш...

 

© Димитър Димчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Къде се губи ритъма?
  • чувството, което донася е невероятно, Митко. но май съм съгласна за "кат" и на мен не ми звучи хубаво и дори мисля 4е и да напишеш "като" или дори " и като" на негово място няма да се загуби ритъма, а напротив- ще се подобри
    Искрено те поздравявам!
  • И слушах тъжно крясъка на чайките,
    видели свойта сцена във дърветата.
    Започнах да се радвам и на малкото,
    но ти и него спря да ми прошепваш...

    това е хубаво ... малко... чайки и дървета не ми се връзва ... но определено е хубаво...


  • Г-н Дънеков, тази лекция я изчетох вече.
    Благодаря за съветите но не смятам че тук има спънка или някаква ритмична неточност. Конкретното "кат", което ви дразни болезнено, не е употребено просто ей така, безметежно... Вникни, слушай, чувствай....
    Но като цяло сте прав за това.Просто трябва да разберете че понякога, ритъма се накъсва без подобни думи.Дори те да са бич за някой четящ!
    Благодаря ви все пак че прочетохте.
  • Края е раздирателен просто...супер...
  • Оригинален си !Харесах този стих!
  • във хребети ...
    Хареса ми!Поздрави!
Предложения
: ??:??