12.03.2009 г., 7:41

Болезнен шепот

794 0 7

 

 

Приплъзвайки ръцете си те исках,

целувките ти ми довяха бриза,

в очите ти живота си орисах,

а те със сноп вълна пък ме оплискаха.

А тялото ти пареше във глинено,

кат амфора напомняше за себе си.

И гледах как пенливо лумна виното,

превръщащо моретата във хребети.

И слушах тъжно крясъка на чайките,

видели свойта сцена във дърветата.

Започнах да се радвам и на малкото,

но ти и него спря да ми прошепваш...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Къде се губи ритъма?
  • чувството, което донася е невероятно, Митко. но май съм съгласна за "кат" и на мен не ми звучи хубаво и дори мисля 4е и да напишеш "като" или дори " и като" на негово място няма да се загуби ритъма, а напротив- ще се подобри
    Искрено те поздравявам!
  • И слушах тъжно крясъка на чайките,
    видели свойта сцена във дърветата.
    Започнах да се радвам и на малкото,
    но ти и него спря да ми прошепваш...

    това е хубаво ... малко... чайки и дървета не ми се връзва ... но определено е хубаво...


  • Г-н Дънеков, тази лекция я изчетох вече.
    Благодаря за съветите но не смятам че тук има спънка или някаква ритмична неточност. Конкретното "кат", което ви дразни болезнено, не е употребено просто ей така, безметежно... Вникни, слушай, чувствай....
    Но като цяло сте прав за това.Просто трябва да разберете че понякога, ритъма се накъсва без подобни думи.Дори те да са бич за някой четящ!
    Благодаря ви все пак че прочетохте.
  • Края е раздирателен просто...супер...

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...