Приплъзвайки ръцете си те исках,
целувките ти ми довяха бриза,
в очите ти живота си орисах,
а те със сноп вълна пък ме оплискаха.
А тялото ти пареше във глинено,
кат амфора напомняше за себе си.
И гледах как пенливо лумна виното,
превръщащо моретата във хребети.
И слушах тъжно крясъка на чайките,
видели свойта сцена във дърветата.
Започнах да се радвам и на малкото,
но ти и него спря да ми прошепваш...
© Димитър Димчев All rights reserved.
и дори мисля 4е и да напишеш "като" или дори " и като" на негово място няма да се загуби ритъма, а напротив- ще се подобри
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
