Mar 12, 2009, 7:41 AM

Болезнен шепот 

  Poetry » Love
708 0 7
Приплъзвайки ръцете си те исках,
целувките ти ми довяха бриза,
в очите ти живота си орисах,
а те със сноп вълна пък ме оплискаха.
А тялото ти пареше във глинено,
кат амфора напомняше за себе си.
И гледах как пенливо лумна виното,
превръщащо моретата във хребети.
И слушах тъжно крясъка на чайките,
видели свойта сцена във дърветата.
Започнах да се радвам и на малкото,
но ти и него спря да ми прошепваш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Random works
: ??:??